NRD Начало
Четвъртък, 3 Април 2025
Начало Под прожектора Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години
5377
Под прожектора

Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години

А на 22 март същата година те показват първия си филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ (La Sortie des ouvriers de l`usine Lumière), който продължава 46 секунди. Филмът е заснет в 35-милиметров формат при 16 кадъра в секунда. Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 г., а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 г.

| 13 Февруари 2025, 16:46 ч.
Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години
Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години
Снимка © AP, File

Животът на хората през 1895 г. се променя завинаги, когато точно преди 130 години братята Огюст и Луи Люмиер получават патент за изобретения от тях кинематограф – проекционен кинетоскоп, който представлява апарат за снимки и прожектиране на филми.

Със запалването на ритуален огън на открито и маскараден танц около него ще бъде отбелязан празни

Дарение от сребърни пафти, дело на Александър Пройнов – Апер, е получил Музеят на занаятите

Стара Загора започва подготовка на своята кандидатура за Европейска столица на културата за 2032

Пиесата "Българската литература накратко" на Иво Сиромахов ще бъде представена във Велинград, в н

Пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови ще изнесат концерт с разградската филхармония „Проф. Ди

А на 22 март същата година те показват първия си филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ (La Sortie des ouvriers de l`usine Lumière), който продължава 46 секунди. Творбата е направена именно с изобретения от тях кинематограф и се смята за първата кинолента в света. Премиерата е на частна прожекция пред 10 души публика. 

Филмът е заснет в 35-милиметров формат при 16 кадъра в секунда. Братята Люмиер са едни от първите филмови творци в световната история и пионери в кинотехнологиите. За по-малко от десетилетие братята работят върху стотици филми.

Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 г., а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 г. Те са синове на художника Антоан Люмиер, който впоследствие става фотограф. Двете момчета от ранна възраст проявяват блестящи способности в областта на науката в училището в Лион. 

След като Антоан открива малка фирма за производство на фотографски плаки в Лион, Луи Люмиер започва да експериментира с оборудването, което баща му произвежда. През 1881 г. 17-годишният Луи изобретява нов процес за проявяване на филми „на суха плоча“, който стимулира бизнеса на баща му дотолкова, че той открива нова фабрика в предградията на Лион. До 1894 г. Люмиер произвежда около 15 милиона плаки годишно.

Същата година бащата Антоан е поканен на представянето на кинетоскопа на Томас Едисън в Париж. При завръщането си в Лион той показва на синовете си лента, която е получил от един от концесионерите на американския изобретател, и им казва, че трябва да се опитат да разработят по-евтина и не толкова тежка алтернатива на неговото изобретение. Докато кинетоскопът можел да показва филми само на един зрител, Антоан настоял братята да разработят начин за прожектиране на филм на един екран, където много хора да го гледат едновременно.

Националната галерия ще потопи посетителите в „магията на реставрацията“, като отвори

Двойно повече изкуство би помогнало на съвременния свят.

Това каза кураторът Ивайло Христ

За поредна година по повод Международния ден на жената 8 март жени творци от Казанлък представиха

Германският художник Герхард Рихтер се присъединява към инициатива за спасяване на известна худож

Драматично-кукленият театър в Силистра ще зарадва зрителите си по случая Деня на хумора и сатират

Огюст започва първите експерименти през зимата на 1894 г., а в началото на следващата година братята създават свое собствено устройство, което наричат кинематограф (cinématographe). Изобретението е много по-малко и по-леко от кинетоскопа, тежи около 5 кг и работи с ръчна манивела. Кинематографът може да снима и прожектира филми със скорост 16 кадъра в секунда, много по-бавно от изобретението на Едисън, което снима с 48 кадъра в секунда. Това означава, че работата с него не била толкова шумна и се използвал по-малко филм.

Кинематографът е патентован през 1895 г. Въпреки своето революционно изобретение братята отдават по-малко значение на него, отколкото на подобренията, които правят едновременно в цветната фотография. Но на 28 декември 1895 г. те организират първата публична прожекцията в „Гранд кафе“ (Grand Café)  в Париж, която предизвиква широк обществен отзвук и поставя началото на историята на киното.

Основната иновация в основата на кинематографа е механизмът, чрез който филмът се транспортира през камерата. В отворите за зъбните колела, пробити в целулоидната лента, се вкарват два щифта. Те придвижват филмовата лента и след това се прибират, като я оставят неподвижна по време на експонирането. Луи Люмиер проектира този процес на прекъснато движение въз основа на начина, по който работи шевната машина - тактика, която Едисън обмисля, но отхвърля в полза на непрекъснатото движение.

Като устройство „три в едно“, което може да снима, проявява и прожектира филми, кинематографът влиза в историята като първата реална филмова камера. С нея братята Люмиер заснемат кадри на работниците в своята фабрика, които си тръгват в края на работния ден. Друг техен филм, наречен „Пристигането на влак на гара Ла Сиота“ (L`arrivée d`un train à La Ciotat), остава в историята на киното. Той е показан за първи път пред публика през януари 1896 година. Филмът е асоцииран с това, че когато за първи път е бил излъчен пред публика, зрителите са били толкова много изумени от движещото се изображение на влак в пълен размер, идващ директно срещу тях, че са се разбягали, пищейки към задната част на салона.

Братята Люмиер бързо разбират, че новото им изобретение е доходоносно. Освен че стават основоположници на киното, те са и режисьори, сценаристи и оператори. Създават и първите киносалони. До края на 1896 г. се провеждат демонстрации по целия свят – в Лондон, Рим, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк. Те снимат повече от 40 филма, предимно сцени от френското ежедневие, но също така и първата кинохроника (кадри от конференцията на Френското фотографско дружество) и първите документални филми (за Пожарната служба в Лион). 

През 1905 г. братята Люмиер се оттеглят от филмопроизводството в полза на разработването на първия практически фотографски цветен процес. Междувременно тяхната пионерска кинокамера - кинематографът, дава името си на една вълнуваща нова форма на изкуство - киното. Благодарение на тях днес по цял свят всеки може да се наслади на филми в различни жанрове. От нямото кино до мейнстрийм продукциите днес седмото изкуство е едно от най-вълнуващите, както за зрителите, така и за създателите.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
В Париж актьорът Рейф Файнс за първи път ще режисира опера
Британският актьор Рейф Файнс ще режисира опера за първи път през предстоящия сезон на Парижката национална опера (ПНО), съобщава АФП. През януари 2026 г. Файнс, който сам е изигр ...
Сопраното Анна Нетребко ще открие сезона на Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие
Сопраното Анна Нетребко ще се завърне в Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие, за да открие сезона 2025-26 г. в нова постановка на "Тоска" от Пучини, предаде Асошиейт ...
Световни звезди отлагат представления в Турция заради бойкот на организатора им
Световноизвестната английска рок група „Мюз“ (Muse) е отложила концерта си в Истанбул, насрочен за 11 юни, за 2026 г., след като в социалните мрежи се разпространи приз ...
Групата на кюстендилските художници ще представи своя изложба в Прага
Изложба на Кюстендилската изобразителна школа ще бъде представена на 9 април в Прага, съобщи директорът на художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора"  в Кюстендил В ...
Американските киносалони искат да запазят изключителни права върху филми за по-дълго време
Директорът на „Синема юнайтед“ (Cinema United), най-голямата организация на киносалоните в САЩ, каза, че американските киносалони искат да запазят изключителните права ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
Канадската продуцентка и музикант Мари Дейвидсън пристига у нас през юни
Канадската продуцентка и музикант Мари Дейвидсън пристига в София на 6 юни, съобщават от Fest Team. По думине им в клуб Fomo тя ще танцува в ритъма на световната електронна музика ...
Ein deutsches Requiem на Брамс ще звучи в зала „България“
Ein deutsches Requiem на Брамс звучи на 10 април в зала „България“, в изпълнение на Софийската филхармония, под палката на маестро Георги Димитров, съобщават от филхарм ...
Роландо Вийязон излезе три пъти на бис в зала „България“
С викове „Браво“ и изправена на крака публика в зала „България“ завърши концертът на Роландо Вийязон тази вечер. Роденият в Мексико тенор пристигна в София ...
В Париж актьорът Рейф Файнс за първи път ще режисира опера
Британският актьор Рейф Файнс ще режисира опера за първи път през предстоящия сезон на Парижката национална опера (ПНО), съобщава АФП. През януари 2026 г. Файнс, който сам е изигр ...
Сопраното Анна Нетребко ще открие сезона на Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие
Сопраното Анна Нетребко ще се завърне в Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие, за да открие сезона 2025-26 г. в нова постановка на "Тоска" от Пучини, предаде Асошиейт ...
Тикер в 05:00 ч.
Канадската продуцентка и музикант Мари Дейвидсън пристига в София на 6 юни, съоб ...
Начало Под прожектора
5377
Под прожектора

Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години

А на 22 март същата година те показват първия си филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ (La Sortie des ouvriers de l`usine Lumière), който продължава 46 секунди. Филмът е заснет в 35-милиметров формат при 16 кадъра в секунда. Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 г., а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 г.

| 13 Февруари 2025, 16:46 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години
Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 години
Снимка © AP, File

Животът на хората през 1895 г. се променя завинаги, когато точно преди 130 години братята Огюст и Луи Люмиер получават патент за изобретения от тях кинематограф – проекционен кинетоскоп, който представлява апарат за снимки и прожектиране на филми.

А на 22 март същата година те показват първия си филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ (La Sortie des ouvriers de l`usine Lumière), който продължава 46 секунди. Творбата е направена именно с изобретения от тях кинематограф и се смята за първата кинолента в света. Премиерата е на частна прожекция пред 10 души публика. 

Филмът е заснет в 35-милиметров формат при 16 кадъра в секунда. Братята Люмиер са едни от първите филмови творци в световната история и пионери в кинотехнологиите. За по-малко от десетилетие братята работят върху стотици филми.

Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 г., а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 г. Те са синове на художника Антоан Люмиер, който впоследствие става фотограф. Двете момчета от ранна възраст проявяват блестящи способности в областта на науката в училището в Лион. 

След като Антоан открива малка фирма за производство на фотографски плаки в Лион, Луи Люмиер започва да експериментира с оборудването, което баща му произвежда. През 1881 г. 17-годишният Луи изобретява нов процес за проявяване на филми „на суха плоча“, който стимулира бизнеса на баща му дотолкова, че той открива нова фабрика в предградията на Лион. До 1894 г. Люмиер произвежда около 15 милиона плаки годишно.

Същата година бащата Антоан е поканен на представянето на кинетоскопа на Томас Едисън в Париж. При завръщането си в Лион той показва на синовете си лента, която е получил от един от концесионерите на американския изобретател, и им казва, че трябва да се опитат да разработят по-евтина и не толкова тежка алтернатива на неговото изобретение. Докато кинетоскопът можел да показва филми само на един зрител, Антоан настоял братята да разработят начин за прожектиране на филм на един екран, където много хора да го гледат едновременно.

Огюст започва първите експерименти през зимата на 1894 г., а в началото на следващата година братята създават свое собствено устройство, което наричат кинематограф (cinématographe). Изобретението е много по-малко и по-леко от кинетоскопа, тежи около 5 кг и работи с ръчна манивела. Кинематографът може да снима и прожектира филми със скорост 16 кадъра в секунда, много по-бавно от изобретението на Едисън, което снима с 48 кадъра в секунда. Това означава, че работата с него не била толкова шумна и се използвал по-малко филм.

Кинематографът е патентован през 1895 г. Въпреки своето революционно изобретение братята отдават по-малко значение на него, отколкото на подобренията, които правят едновременно в цветната фотография. Но на 28 декември 1895 г. те организират първата публична прожекцията в „Гранд кафе“ (Grand Café)  в Париж, която предизвиква широк обществен отзвук и поставя началото на историята на киното.

Основната иновация в основата на кинематографа е механизмът, чрез който филмът се транспортира през камерата. В отворите за зъбните колела, пробити в целулоидната лента, се вкарват два щифта. Те придвижват филмовата лента и след това се прибират, като я оставят неподвижна по време на експонирането. Луи Люмиер проектира този процес на прекъснато движение въз основа на начина, по който работи шевната машина - тактика, която Едисън обмисля, но отхвърля в полза на непрекъснатото движение.

Като устройство „три в едно“, което може да снима, проявява и прожектира филми, кинематографът влиза в историята като първата реална филмова камера. С нея братята Люмиер заснемат кадри на работниците в своята фабрика, които си тръгват в края на работния ден. Друг техен филм, наречен „Пристигането на влак на гара Ла Сиота“ (L`arrivée d`un train à La Ciotat), остава в историята на киното. Той е показан за първи път пред публика през януари 1896 година. Филмът е асоцииран с това, че когато за първи път е бил излъчен пред публика, зрителите са били толкова много изумени от движещото се изображение на влак в пълен размер, идващ директно срещу тях, че са се разбягали, пищейки към задната част на салона.

Братята Люмиер бързо разбират, че новото им изобретение е доходоносно. Освен че стават основоположници на киното, те са и режисьори, сценаристи и оператори. Създават и първите киносалони. До края на 1896 г. се провеждат демонстрации по целия свят – в Лондон, Рим, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк. Те снимат повече от 40 филма, предимно сцени от френското ежедневие, но също така и първата кинохроника (кадри от конференцията на Френското фотографско дружество) и първите документални филми (за Пожарната служба в Лион). 

През 1905 г. братята Люмиер се оттеглят от филмопроизводството в полза на разработването на първия практически фотографски цветен процес. Междувременно тяхната пионерска кинокамера - кинематографът, дава името си на една вълнуваща нова форма на изкуство - киното. Благодарение на тях днес по цял свят всеки може да се наслади на филми в различни жанрове. От нямото кино до мейнстрийм продукциите днес седмото изкуство е едно от най-вълнуващите, както за зрителите, така и за създателите.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
В Париж актьорът Рейф Файнс за първи път ще режисира опера
Сопраното Анна Нетребко ще открие сезона на Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие
Световни звезди отлагат представления в Турция заради бойкот на организатора им
Групата на кюстендилските художници ще представи своя изложба в Прага
Американските киносалони искат да запазят изключителни права върху филми за по-дълго време
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Творчески отражения
Канадската продуцентка и музикант Мари Дейвидсън пристига у нас през юни
Авансцена
Ein deutsches Requiem на Брамс ще звучи в зала „България“
Тонът на времето
Роландо Вийязон излезе три пъти на бис в зала „България“
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2025 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2025 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.